Разкрити са 44 агенти на Държавна сигурност на ръководни постове в БАН

С решение от днес комисията по досиетата обяви 44 агенти на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в Българската академия на науките (БАН).

Комисията е проверила 348 лица, заемащи следните отговорни длъжности в академията: председателят, заместник-председателите, главният научен секретар, членовете на управителни съвети, директорите, заместник-директорите, научните секретари в БАН и в нейните научни институти и други самостоятелни звена.

Обявените агенти са само сред ръководния състав на БАН, тъй като по закон комисията е задължена да проверява единствено висшите длъжности без да слиза на по-ниските нива. По всяка вероятност там присъствието на ДС-агенти е още по-голямо.

Сред обявените агенти се открояват имената на Константин Косев – зам.-председател на БАН, Иван Хавезов – член на УС на БАН, Георги Марков – директор на Института по история към БАН. Освен него сътрудници на ДС се оказват и ръководителите на над 8 института в БАН.

"Прави впечатление, че за първи път присъствието на сътрудници на ДС в институция надхвърлят 10 процента", коментира пред "Дневник" председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов.

"Важно е да се отбележи, че всички обявени сътрудници са на действащи позиции в БАН в момента. Немалко от сътрудниците са работили за Първо главно управление (ПГУ) на ДС и научно-техническото разузнаване към него", заяви пред "Дневник" Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата.

Тя цитира оценката на оперативен работник от ПГУ, дадена през 1986 г. при вербовката на един от обявените агенти: "В резултат на проведения разговор бяха обсъдени възможностите, с които БАН разполага, за решаване на оперативни задачи". Бончева коментира: "Тук си задавам въпроса как ДС е гледала на БАН като на академия на науките или като на свое поделение".

На въпрос на "Дневник" какво би било присъствието на агентурата на ДС сред по-ниските нива в БАН, когато то е толкова високо в ръководния състав на академията Бончева отговори с въпрос: "А какъв ли щеше да е процентът на агентите тогава?"

"Възможността на учените да пътуват по света създава предпоставка да са сътрудничили на Държавна сигурност и да са предавали научно-техническа информация за нуждите на комунистическата държава. Убеден съм обаче, че повечето от тях не са давали сведения на репресивния апарат", коментира пред "Дневник" председателят на БАН акад. Никола Съботинов.

Той подчерта, че БАН не прави изключение от нито една институция в държавата, където са открити сътрудници на ДС. "За съжаление това огласяване трябваше да стане в началото на прехода, за да тръгнем на чисто в изграждането на демократичната държава", смята председателят на академията.

По повод огласената проверка на комисията ръководството на БАН разпространи следното съобщение:

"Последствията от дейността на ДС са тежък проблем за българското общество. Фактите за принадлежността към службите трябваше да бъдат разкрити още в началото на продължаващия вече 20 години преход у нас, за да може днес да имаме обективен поглед към случилото се от позиция на времето и всички институции в държавата да се чувстват свободни.

Принадлежността към ДС е сложен, личен избор. Всеки има правото да избере своята реакция на този морален казус днес. Ръководството на БАН заявява, че единствения критерий, който е определящ за административното и научното развитие на работещите в Академията са професионалните качества на всеки."

Ето имената на обявените сътрудници на ДС:

Валери Стоянов (1951), зам.-директор на Института по история - съдържател на явочна квартира под псевдонимите Парк и Бела към Второ главно управление (ВГУ, контраразузнаването) на ДС и Софийско градско управление (СГУ)на МВР по линия на ДС от 1987 г.

Васил Проданов (1946), директор на Института за философски изследвания - агент Иванов на Шесто управление за борба за идеологическата диверсия (политическата полиция) на ДС от 1979 г.

Велин Николов (1946), зам.-директор на Института по обща и неорганична химия - агент Митев на Четвърто управление (икономическото) на ДС от 1987 г.

Велина Топалова (1940), директор на Института по социология - агент Георгиев на Шесто управление на ДС от 1987 г.

Венко Бешков (1946), директор на Института по инженерна химия - секретен сътрудник Хаджията на Първо главно управление (разузнаването, ПГУ) на ДС от 1981 г.

Венцеслав Съйнов (1945), директор на Централната лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията - агент и секретен сътрудник Христов на ВГУ и ПГУ от 1984 г.

Владимир Лазаров (1942), зам.-директор на Института по паралелна обработка на информацията - агент Стоянов, сътрудничил на ДС - отдел "Задгранични паспорти" от 1976 г.

Владимир Димитров (1953), зам.-директор на Института по органична химия с център по фитохимия и научен секретар на БАН - секретен сътрудник Чипанов на ПГУ от 1988 г.

Георги Марков (1946), директор на Института по история - секретен сътрудник Роман на ПГУ от 1981 г. Той вече беше обявен за сътрудник на ДС с решение на комисията през декември 2009 г. при проверката на печатните медии.

Георги Ангелов (1948), директор на Центъра по наукознание и история на науката - агент Лазар на Шесто управление на ДС от 1982 г.

Димитър Пеев (1938), директор на Института по ботаника - агент Димитров на Пето управление (Управление за безопасност и охрана, УБО) от 1958 г.

Димчо Солаков (1954), зам.-директор на Геофизичния институт - секретен сътрудник Диен на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ на ГЩ) на БНА от 1982 г.

Евгени Головански (1934), научен ръководител на Научноинформационния център "Българска енциклопедия" - агент Юрий и Ернст на ВГУ от 1966 г. Той е бил обявен вече като агент при проверката на Националната агенция за оценяване и акредитация през януари 2010 г.

Евгени Миланов (1945), зам.-директор на Института по хидро и аеродинамика - Варна - агент Филип на Окръжно управление (ОУ) на МВР - Варна по линия на ДС от 1984 г.

Иван Пършоров (1945), научен секретар на Института по металознание - секретен сътрудник Максим на научно-техническото разузнаване (НТР) в ПГУ от 1981 г.

Иван Иванов (1947), научен секретар на БАН - секретен сътрудник Инов на НТР в ПГУ от 1982 г.

Иван Хавезов (1941), член на Управителния съвет на БАН, работещ в Института по обща и неорганична химия - секретен сътрудник Химик на ПГУ от 1969 г.

Йордан Петров (1946), зам.-директор на Института по биофизика - агент Иван на Шесто управление на ДС от 1988 г.

Кирил Боянов (1935), директор на Института по паралелна обработка на информацията - агент Лалчев на Трето управление на ДС от 1959 г.

Кольо Троев (1944), директор на института по полимери - секретен сътрудник Чипев на НТР в ПГУ от 1983 г.

Константин Косев (1937), зам.-председател на БАН - агент Найденов на ВГУ от 1961 г., щатен сътрудник на ПГУ от 1972 г. Той вече е бил обявяван за агент при проверката на народните представители през 2007 г.

Костадин Гечев (1940), директор на Института по генетика - секретен сътрудник Георгиев на ПГУ от 1977 г.

Костадин Йосифов (1943), директор на Института по хидро и аеродинамика - Варна - секретен сътрудник Омуртаг на РУ на ГЩ от 1972 г.

Лъчезар Петров (1939), директор на Института по катализ - секретен сътрудник Климент на ПГУ от 1971 г.

Любомир Казаков (1944), научен секретар на БАН, зам.директор на Института по невробиология, зам.-ректор на Център за обучение - секретен сътрудник Азовски на ПГУ от 1977 г.

Людмил Константинов (1947), зам.-директор на Централна лаборатория по минералогия и кристалография - секретен сътрудник Лаци на НТР в ПГУ от 1987 г.

Наум Якимов (1943), зам.-председател и главен научен секретар на БАН - агент Христо на ВГУ от 1984 г.

Орлин Събев (1970), научен секретар на Института по балканистика - агент Лечев на Трето управление (военното контраразузнаване, ВКР) на ДС от 1989 г.

Пенчо Генешки (1948), директор на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана - агент Трендафилов на СГУ на МВР по линия на ДС от 1975 г.

Петър Берон (1940), директор на Националния природонаучен музей - сътрудник, осведомител Бончев от 1969 г.. Той е бил обявяван вече за сътрудник при проверката на депутатите през 2007 г.

Радомир Радомиров (1942), директор на Института по невробиология - агент Господинов на отдел "Задгранични паспорти" на ДС от 1974 г.

Радослав Павлов (1847), зам.-директор на Института по математика и информатика - съдържател на явочна квартира под псевдонима Интеграл на Шесто управление на ДС от 1984 г.

Румен Каканаков (1945), директор на Централната лаборатория по приложна физика - Пловдив - агент на ОУ на МВР - Пловдив по линия на ДС и секретен сътрудник на НТР в ПГУ съответно от 1987 г. и 1989 г.

Румяна Радева-Каракашева (1939), директор на дирекция "Международна дейност към Централното управление на БАН - осведомител Раймонда на Шесто управление и на ВГУ от 1970 г.

Светлина Тодорова (1942), директор на Кирилов-Методиев научен център - агент Колева на Шесто управление на ДС от 1978 г.

Стайчо Колев (1948), научен секретар на Националния институт по метрология и хидрология - агент Стоян на Четвърто управление (икономическото) на ДС от 1988 г.

Стефан Андреев (1942), зам.-директор на Института по физика на твърдото тяло - агент, осведомител, секретен сътрудник Асенов на ВГУ, ПГУ и Четвърто управление на ДС от 1968 г.

Стоян Пинтев (1946), директор на Научния архив в БАН - агент Владимиров на Шесто управление на ДС от 1975 г.

Тодор Стойчев (1938), зам.-директор на Института по металознание - осведомител Петров на СГУ на МВР по линия на ДС от 1970 г.

Толя Стоицова (1955), зам.-директор на Института по психология - агент Сергей на Шесто управление на ДС от 1988 г.

Христо Нанев (1938), директор на Института по физикохимия - секретен сътрудник Казански на ПГУ от 1968 г.

Цветан Дачев (1949), директор на Института по слънчево-земни въздействия - секретен сътрудник Първанов на НТР в ПГУ от 1980 г.

Янко Арсов (1934), директор на Института по металознание - агент Серьожа (Сергей) на ВГУ от 1977 г., на Четвърто управление на ДС и секретен сътрудник Володя на ПГУ от 1983 г.

Ячко Иванов (1932), директор на Академично издателство "Марин Дринов" - съдържател на явочна квартира под псевдонима Тополница на Шесто управление на ДС от 1969 г. и секретен сътрудник Тополов на ПГУ от 1979 г.