Простатата е жлеза, която обгръща отвеждащия урината канал през мъжкия пенис – уретра. Жлезата има големината на орех и произвежда съществена част от семенната течност, в която се съдържат сперматозоидите. Простатата също така контролира отделянето на урина от пикочния мехур. Нарушенията в нейната функционалност съответно засягат мъжкия организъм на две нива – нарушения в уринирането и сексуални смущения.
Проблемите на простатата най-често се причиняват от две основни форми на заболявания. В единия случай, който е най-често срещан при мъжете, това е уголемяването в размерите на простатата. Заболяването представлява доброкачествено разрастване на жлезния паренхим. Втората най-честа болест на простатата е простатитът. Това е възпаление на жлезния паренхим, което може да протече остро или да дава постоянна и рецидивираща симптоматика – хроничен простатит. Обикновено се развива след инвазия на бактериални патогени в зоната на жлезата.
Уголемяването на простатата е най-често срещаният проблем при мъже след 45-годишна възраст. Този тип заболяване обикновено дебютира с много характерна клинична картина, която почти всеки мъж в зряла възраст е изпитвал. Освен нарушения в семеизпразването, нарушенията могат да обхванат проблемно или невъзможно уриниране. Проблемите в нормалното отделяне на урината се обясняват с наличието на стесняване на уретрата, което не позволява пълно и точно изпразване на пикочния мехур, оставащи капки след уриниране или многократно и на чести интервали от време уриниране, поради непълното изпразване на събиращия урината мехур.
Статистически почти 505 от мъжете до 50-годишна възраст страда от това заболяване, а при възрастова граница 80 години, статистиките сочат, че заболяването обхваща 90% от мъжете.
Простатитът, като следващото най-често заболяване на простатната жлеза, се проявява при по-млади мъже и често се развива при по-активните в полово отношение. Често симптомите му наподобяват тези на уголемената простата, но понякога възпалението на жлезата не е задължително да протече с увеличаване на нейния обем. Острото възпаление на жлезата – остър простатит – може да се развие с висока температура и болка ниско долу в гърба. Хроничният простатит пък дава по-леки симптоми, но те са значително чести в етап на развитие на заболяването, тъй като заболяването често преминава в периоди на обостряне. Най-честите смущения при хроничен простатит е течение на патологична смес от уретрата, сексуални нарушения и болезнена еякулация.
Характерно за възпалителните заболявания на простатата е, че инфекцията много бързо може да достигне до тестисите и епидидимите – това са каналчета, които отвеждат семенната течност от тестисите към големите семепроводи в тялото на мъжа. Също така при простатно възпаление инфекцията може да се предаде към пикочния мехур, което да доведе до поява на цистит или уретрит. Другите най-чести усложнения са свързани с механичната компресия, която създава увеличената по обем простата върху пикочния канал – уретра. Поради тази причина може да се предизвика задръжка на урина в пикочния мехур или пък да допринесе за риск от развитие на пикочни камъни.
Кои са най-честите симптоми при двата вида възпалителни заболявания?
При остър простатит най-честите симптоми са свързани с инфекция и интоксикация на организма. В този порядък се развиват проблеми свързани с парене при уриниране, често и затруднено отвеждане на урината, повишаване на телесната температура и втрисане. Болката в поясната област е друго често срещано оплакване, също така някои пациенти споделят за болка зад тестисите в семенната торбичка.
Хроничният простатит от своя страна протича с картина на често и затруднено уриниране. В някои случаи може да се развие болка в пениса или в областта на гениталиите – около тестисите. Болезнената еякулация също е чест симптоми, но при някои пациенти освен болка при семеизпразването се среща и появата на кръв в спермата. Половата функция е следващата по честота на засягане. Много мъже развиват хронични инфекции на епидидимите, което от своя страна крие риск за стерилитет.
Защо се случва така според учените?
Учените засега не са открили напълно ясно и точно доказана причина за развитието на уголемена простата. Правдоподобна е хипотезата, че при мъже на възраст от 40-45 години се среща силен хормонален дисбаланс, който се свързва с намаление в производството на тестостерон. Това от своя страна дава предимство на тестостероновите деривати да се разпространят из организма, което пък от своя страна причинява разрастване в жлезния паренхим и съответно появата на типичните за заболяването симптоми.
Простатитът от своя страна често се развива след инфекция на пикочните пътища или от инфекция на пикочния мехур, която се разпространява към простатата. Инфекцията се разпространява чрез полов път и може да увреди както тестисите и епидидимните каналчета, така и да се предаде на половия партньор при сексуален акт.
Лечението на този тип заболявания се провежда след правилно поставена диагноза. Методът за изследване на простатната жлеза се нарича ректално туше. Лекарят опипва простатата през правото черво и определя нейната плътност и консистенция. Ако се докаже увеличена по обем простата, се назначават някои миорелаксанти за гладката мускулатура, каквито са празосин и теразосин. А при инфекции и възпалителни заболявания, обхващащи простатата, антибиотичната терапия е най-сигурна и не трябва да се отлага във времето, поради риска за последващо увреждане както на тестисите и епидидимите, така и на половия партньор по време на полов контакт.
